НА̀М-ЗАЩО <СИ> и НА̀-ЗАЩО <СИ> неопр. нареч. Диал. 1. За неопределено посочване на причината, поради която се извършва нещо и която говорещият не знае, не схваща или не си спомня; нам-що, на-що. — Ние и без тоягата ще се разберем. — Като ти се качат на главата, щеш не щеш, ще грабнеш тоягата! — викна някой от дъното на кафенето. — Даскал Сандо едно време с фалагата ни оправяше! Нам-защо вече я забравиха! Д. Марчевски, ДВ, 62.
2. За означаване на допускане, предположение на нещо; като че ли, сякаш.